rajsun (Райчо Русев)
551 1381
30.01.2010 г., 14:00 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
637 0 6

Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път.

Че животът е краднати мигове.
От смъртта, от нощта – да е ден!
Закъде без надежда?
Заникъде.
И със нея – не знам накъде.

И забравяш кое му е умното,
като всичко е пепел и дим.

Пак си викам: добре, че са думите!
Да се крием зад тях.
И мълчим.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??