Колко думи изрекохме,
в колко лъжи ние се врекохме,
колко пъти простихме,
а колко си тръгвахме?
Успяхме, издържахме...
А сега накъде сме?
Не виждам пътеки пред нас,
празно е, както в душите...
Изморени сме от лъжите,
със студените погледи скланяме глави
и тихо прошепваш ми:
Можем ли още?
© Ралица Лазарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
