***
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени.
Бързайки бавно, денят си отишъл.
Невиждайки някой да вдъхне в живота им смисъл.
Крачат, но нейде дълбоко те вярват,
че няма така все да ги смазват.
Таят упование, не губят надежда..
Всеки по своему се със нещо зарежда.
Търсейки смисъла не толкова сложен...
Вярвайки, че изход все пак е възможен.
❤
Sis Rivo
© Силвия Рашева All rights reserved.