небето плаче ли понякога
за ангелите паднали
от други светове
или дъждът в очите ти
описва плахо
съдбата им неземна
отронена като
листо от вятъра
намира утрото
пътеката на изгрева:
с ръце избърсвам нежно
невидими послания
на мрака
в прозорците широки
на душата ти
дали с очи отворени широко
остава радостта
в очакване на чудото
или отлита тихо
с птиците наесен
© Енчо All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
