gerry (Гергана) gerry (Гергана)
11
Sep 23, 2008, 1:50 PM

* * *

  Poetry
919 0 2

Отиваш си и нямам сили да те моля
за моите молби остана глух,
и нямам аз онази силна воля
да не вярвам пак на някой друг.

Отиваш си, защо да страдам?
Нима за мене някога си страдал ти?
След всяка радост болката остава
и тази болка ужасно ще ти натежи.

Отиваш си, но ще се върнеш,
ще търсиш път към моята душа,
защото любовта е чувство,
а не среща със плътта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0