Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за всичко, което не успях да ти дам.
© Biberce Muharemi All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
