Dec 19, 2007, 8:37 AM

* * *

  Poetry
832 0 2

      на Еската

 

В сърцето на мрака живееше тя.

Дълбоко навътре, недокосната от човешка ръка.

Не знаеше що е светлина,

не познаваше чувството доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано не е близо до тебе.И да не зависиш от нея.
    Поздрави!!
  • Едва ли? Не е намерен ключът към нея.
    Но стихът ти е интересен.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...