* * *
на Еската
В сърцето на мрака живееше тя.
Дълбоко навътре, недокосната от човешка ръка.
Не знаеше що е светлина,
не познаваше чувството доброта.
© Пламен All rights reserved.
на Еската
В сърцето на мрака живееше тя.
Дълбоко навътре, недокосната от човешка ръка.
Не знаеше що е светлина,
не познаваше чувството доброта.
© Пламен All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...