Jan 8, 2012, 5:54 PM

* * * 

  Poetry » Love
471 0 0

Аз болката всеки миг очаквах,

макар да ме отмине се надявах.

 

На теб всичко бих простила, дори да не го заслужаваш.

Всяка твоя дума, с която неволно ме раняваш.

 

За тебе спомена ще пазя,

усмивката ти не ще забравя.

 

Прегръдката ти

в моите мисли още ще ме топли,

когато свършат силните ми вопли.

 

Тази болка непрестанна да пламти,

спомените хубави не ще изпепели!

 

Те са мойта слабост, но и мойта сила,

защото тогава бях най-щастлива!

 

 

 

 

 

 



© Калина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??