Пристъпвам отгоре-отгоре,
прескачам от крайчец към край,
заслушан в безгласната песен
на юлския дъжд паднал през май.
Ласкаво, капка по капка,
стоплят ме тези сълзи,
а скришен като смок във тревата,
студът по земята пълзи.
Завита плътно в тъмата
луната нашепва за сън.
Сякаш те укорява...
- "Сещай се сам си навън". ...