Пристъпвам отгоре-отгоре,
прескачам от крайчец към край,
заслушан в безгласната песен
на юлския дъжд паднал през май.

Ласкаво, капка по капка,
стоплят ме тези сълзи,
а скришен като смок във тревата,
студът по земята пълзи.

Завита плътно в тъмата
луната нашепва за сън.
Сякаш те укорява...
- "Сещай се сам си навън".

Разлива се там подир пътя
гъсто зелена трева.
Дори в черната нощница
от нея блести пролетта.

Пристъпвам отгоре-отгоре...
Разходката има си край.
Сякаш изпраща ме с песен
юлският дъжд, паднал през май.