Mar 12, 2008, 1:18 PM

8 Март ( За Буквите наши!)

  Poetry » Other
2.7K 0 14

8 Март

 

По улици забързани;
пред будките, на тротоара
мъжете са смутени:
"Да, цвете..." - отговарят.

 

От крак на крак, неловко:
("Къде ли да го дяна?")
По кофти от призовка
букетчето ме хвана...

*
Празник?

*

Нима ви стига, скъпи мои?
Нима ви радва?
Всред многодневните прибои -
единствен ден - откраднат?!?

 

Самотен ден, във който
със цвете да ви галят.
Не е единствен? Бройте! -
на пръсти се повтарят.

*
Какво, ако наместо
в един намусен ден,
раздава се без ресто
Човек, за вас роден?

 

И не по празник само;
и не по задължение,
склонил глава пред тебе, Мамо! -
той паднал на колене е?
*
Да...
Може и да бъркам
в преценката си. Може,
но мисъл ме обърква:
"В единствен ден? - Не, Боже!!!"
*
Нима ви стига, скъпи мои?
Нима ви радва?

 

8 март 2005, Бургас

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...