...
Не е добър сезон. Отплуваха навътре,
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата –
врящ казан, рибарите с усмивки.
Не вършат работа. Дори и да не си естет
е видна причудливата им форма.
Така се щурат в алогичен ред,
мозайка променлива - светлина и сянка
Една за всичките не е късмет,
а бързината им камшична е безспорна.
Игра на промисъла божи без почивен ден,
случайна прилика с мравуняк и пчелин.
Въпроси на талази като приливи и отливи
морето вдишва и издишва с мен.
И горе същото, и в глъбините необятни.
Прашинка временна съм в света един.
© Христина Комаревска All rights reserved.
