Nov 6, 2012, 3:20 PM

* * *

  Poetry » Love
547 1 1

 


Аз тръгвам... Време е да си отида.

Причини - много, не една.

Но няма да стая във себе си обида,

че тя изгризва човешката душа.


Отивам си, защото те обичам,

защото искам пак да си щастлив,

за да изтрия наслоената тъга в очите,

за да не чувам във съня си твоя вик.


Недей тъгува! Любовта прощава всичко!

Дори когато е предадена, неизживяна...

Остава в нас и като пролетно кокиче

душата ни пречиства. И затваря рани.


Отивам си, защото те обичам!

И искам от тебе да изчистя болката!

Родени сме един за друг, ала не се получи.

За мене спомняй си в дъжда... И толкова...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АСИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...