Аз тръгвам... Време е да си отида.

Причини - много, не една.

Но няма да стая във себе си обида,

че тя изгризва човешката душа.

Отивам си, защото те обичам,

защото искам пак да си щастлив,

за да изтрия наслоената тъга в очите,

за да не чувам във съня си твоя вик.

Недей тъгува! Любовта прощава всичко!

Дори когато е предадена, неизживяна...

Остава в нас и като пролетно кокиче

душата ни пречиства. И затваря рани.

Отивам си, защото те обичам!

И искам от тебе да изчистя болката!

Родени сме един за друг, ала не се получи.

За мене спомняй си в дъжда... И толкова...