Душата ми отлита горе в небесата,
понася се високо, някъде далеч от теб...
И със всеки сантиметър по-нагоре
става по-ранима.
И започва да се мъчи тебе да намрази,
затуй, че любовта, която ти даваше, погази
и започва силно да кърви...
След себе си оставя ярка диря
и сякаш чака да я последваш ти.
И остава толкова самотна,
рее се сама в безкрайността.
Няма с кой да се порадва, ...