Apr 6, 2007, 10:37 PM

* * *

  Poetry
941 0 2
Нощ

Нощ безумно пълнолунна !
Нощ - за любов...
Звезден прах целува чашите
с притаен благослов.

Нощ, задъхано красива.
Свещ - незапалена.
Бяла тъга изпраща в очите ми
горда луна, непогалена.

Нощ, молитвена, чиста.
Косите ми - пламък и зов,
разпиляха дъха си по стъпките
на една неживяла любов...

Нощ, магията вземи си -
и свещта догоря...
Само луната в стаята влиза -
бледа спътница по съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...