* * *
Блажено е невежеството, знам,
как искам да се потопя във него,
да не изпитвам нищо, като болка или срам,
за да не бъда никога сломена.
Казвам си - и този път съм невредима,
някак си успях от сенките да изпълзя,
ала начин следващият път дали ще има,
пак от себе си да се спася?!
Трябва ли да бъда друга,
това какво ще промени?
Сляпа даже и да бях, щях пак да мога да почувствам
всичко, от което най-много винаги боли.
Ех, блажено е невежеството, знам,
и ако можех да го притежавам,
щях да грабя с шепи, без да спра,
останала дори без дъх, накрая!
как искам да се потопя във него,
да не изпитвам нищо, като болка или срам,
за да не бъда никога сломена.
Казвам си - и този път съм невредима,
някак си успях от сенките да изпълзя,
ала начин следващият път дали ще има,
пак от себе си да се спася?!
Трябва ли да бъда друга,
това какво ще промени?
Сляпа даже и да бях, щях пак да мога да почувствам
всичко, от което най-много винаги боли.
Ех, блажено е невежеството, знам,
и ако можех да го притежавам,
щях да грабя с шепи, без да спра,
останала дори без дъх, накрая!
© Елена Гъдева All rights reserved.
