***

Dec 18, 2009, 12:04 AM

Poetry » White poetry

633 0 1

От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич?
Има ли обич само за двама?
Залезно е в сърцето...
Притъмнява
и мракът ми е пръв приятел.
Няма да знаеш
къде и кога съм посяла
зрънцата от истини ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works