* * *
873
0
1
Поиска ми прошка, но
не разбра колко много ме заболя.
Да живея в собственото си нещастие,
да прикривам сълзите си
с усмивката на Дявола.
Вкамених сърцето си,
за да не чуствам болката.
Съчуствието смених с високомерие.
Очите ми са стъклено прозрачни,
чуства в тях не можеш да намериш!
Отчаянието от живота е пропило душата ми.
И чашата със сълзите
е върху въглен от злоба.
Последните кървави капки от спомен блестящ
се стичат по устните жарки.
Попиваш с кърпа, която изхвърляш в някой си кош!
Ето, отново е захвърлен един млад живот!© Боряна Ганчева All rights reserved.
