***

Jun 14, 2023, 8:44 AM

Poetry » Love

171 3 4

Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,

онази – лудата, която си обичал,
в снагата – от годините превитата
ще преоткриеш някак сянката девича,
жената зряла, в мириса на питата,

която ще замеся с обич, щом си тръгнат,
по пътя сетен дните ни – за губене...
С надеждата ни – плевел неизтръгнат,
че горе, в рая пускат само влюбени.

https://youtu.be/wUDRIC5RSX4

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2023-06-14T12:19:57+03:00

Благодаря ви!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2023-06-14T10:21:43+03:00

Хубаво се е изразил Владислав. Присъединявам се към неговото мнение. Поздрави, Наде!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2023-06-14T10:13:23+03:00

Не за пръв път ти казвам това, Наде. Ти никога няма да остарееш, човек остарява с душата, а твоята е непомръкваща!
vladetoned (Владислав Недялков)

2023-06-14T09:03:14+03:00

..."че горе, в рая пускат само влюбени" - поанта, достойна по сила и проникновение с изреченото от Апостол Павел към Коринтяни: "любовта никога не отпада...". Браво, Надя!

***

Свързани произведения

Comments

Random works