***
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал,
в снагата – от годините превитата
ще преоткриеш някак сянката девича,
жената зряла, в мириса на питата,
която ще замеся с обич, щом си тръгнат,
по пътя сетен дните ни – за губене...
С надеждата ни – плевел неизтръгнат,
че горе, в рая пускат само влюбени.
https://youtu.be/wUDRIC5RSX4
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
