Всеки път, когато заболи
или пък внезапно стане страшно,
всъщност си надничал просто ти
между нас от празното пространство.
Тебе съм усещала, обаче
теб в обратната величина.
Тебе ми е сочел и компаса,
замаскиран като самота.
Мястото, което беше празно,
цялото бе мястото за теб.
Времето ми беше тъй омразно,
ти защото си ми бил далеч.
И сърцето, в синини покрито,
търсело е път при тебе пак.
Просто ти горещо си ми липсвал,
а не е изгарял всеки час.