* * *
* * *
В памет на мама
На леглото, дето снощи
приказвахме си двете,
днес лежи - студени мощи,
родителят последен.
Идват хора - палят свещи,
оставят китка цвете...
Аз със сълзи ги посрещам,
изпращам и...
сме двете.
Че за мен е тая мъка -
да мия и обличам
за най-дългата разлъка,
които най обичам.
Сядам тихо и я гледам...
Кога ли тези пръсти,
дето с тях деца отгледа,
кога ги, мамо, скръсти?!
Но сълзите не помагат...
Смъртта е глухоняма!
Разсъбличам се и лягам,
но сън за мене няма.
- Мамо? - сепва ме детето,
приказвахме си двама...
То заспа, а на небето
звездите пишат МАМА.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
