* * *
Светът отново е притихнал,
нощта го гали в свойта пелена
и песента безкрайна на щурците,
омайва с нежност майката Земя.
И всичко е тъй чисто и спокойно,
и лек ветрец докосва спящите листа,
звезди безброй блещукат на небето,
във сън потънали са птици и цветя.
И в този рай на тъмнината,
далеч приседнали един от друг,
самотни те са в тъмнината
и хлад сковал е техните лица.
От болката сърцата им са свити,
любов изгаря техните души,
сълзите пак напират във очите,
от техните несбъднати мечти.
Окови тежки ги възпират
да слеят жадно своите тела,
ръцете им потрепват и дъхът им спира,
но знаят, че това сега е тяхната съдба...
А вън денят отново се събужда
и птици нежно пеят в блясъка на утринта,
на тайно място скътват те мечтите
и пак усмихнати поемат по света.
нощта го гали в свойта пелена
и песента безкрайна на щурците,
омайва с нежност майката Земя.
И всичко е тъй чисто и спокойно,
и лек ветрец докосва спящите листа,
звезди безброй блещукат на небето,
във сън потънали са птици и цветя.
И в този рай на тъмнината,
далеч приседнали един от друг,
самотни те са в тъмнината
и хлад сковал е техните лица.
От болката сърцата им са свити,
любов изгаря техните души,
сълзите пак напират във очите,
от техните несбъднати мечти.
Окови тежки ги възпират
да слеят жадно своите тела,
ръцете им потрепват и дъхът им спира,
но знаят, че това сега е тяхната съдба...
А вън денят отново се събужда
и птици нежно пеят в блясъка на утринта,
на тайно място скътват те мечтите
и пак усмихнати поемат по света.
© Явор Атанасчев All rights reserved.
Поздрави !!!
