* * *
Като реката буйна - гдето все пътува,
не срещнала в живота своя бряг...
И само пътища за нея съществуват...
Там, гдето в бурното море се влива -
така и аз разливах се във теб -
поне за кратко бях щастлива...
Като небето лете, с цялата непредвидимост -
ту нежно синьо, ту тънещо
във облаци и дъжд -
така и аз дойдох при теб, непоклатимо,
и да ме има,
а тръгна ли, ще има пак... сълзи.
Като слънцето през юли,
с нестихващата своя мощ
запалва хиляди пожари...
изпепелявам всеки следващ ден...
- да изгори онази скучна сивота ,
за да е по- светъл и щастлив деня ми...
Като луната - самотница нощем,
прикрита зад сребърен плащ,
и зад свойта тъга...
ще бъда ли поне веднъж щастлива аз,
за да не светя с отразена светлина?!
© Нели All rights reserved.
!!!
