Aug 29, 2024, 3:13 PM

***

  Poetry » Love
541 0 0

Душата ми кърви защото ти

избра да я разкъсаш с остър, бляскав нож.

Отминаха привидните искри,

отмина с тях и блудния разкош.

 

А ти, принце на забравата и мрака

защо така изчезна и се не яви?

Защо накара ме болезнено да чакам

и избяга без да оставиш никакви следи?

 

Колко време ще те помня и ще трябва

мислите за тебе тихо да погребвам?

Колко време ще ме караш все да вярвам

че ще си тук и че към мене ще погледнеш?

 

Ти, груб, първичен и отровно смугъл,

избра да ме изоставиш и вовеки заклеймиш.

Но дали си, принце, всъщност толкоз хубав?

И дали ще можеш скоро да заспиш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Македонско Девойче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...