Вече не съм онова малко,
сладко и безгрижно момиченце!
Сега съм жена, но тъжна
и безгранично влюбена в теб.
Защо се влюбих? Защо ли?
Защо точно ти? Кажи сърце, кажи?
Знам, че не съм красавица,
но и аз трябва да получа своята лъжа.
Влюбен си и ти,
пределно ми е ясно,
но не във мен,
а в приятелка добра.
Отивам си далеч от тебе
и приятелката ми добра,
защото всичко е така жестоко
и няма повече да издържа!
© Иф All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
