Бяла кобила пасе във полето.
Кротко с опашката пъди мухи.
Нежно и хубаво свети небето.
Къщи навеждат стари стрехи.
Блъска животът лудия тъпан –
грижи, задачи, ядове все.
До хоризонта, в пролет окъпан
бяла кобила кротко пасе.
Рошави, дрипави влачат се дните.
Лаят проблемите – краставо псе.
Божичко, там ми остават очите –
в тая кобила, дето пасе.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
