laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jun 5, 2017, 12:06 AM

*** 

  Poetry » Other
490 2 2

Бяла кобила пасе във полето.

Кротко с опашката пъди мухи.

Нежно и хубаво свети небето.

Къщи навеждат стари стрехи.

 

Блъска животът лудия тъпан –

грижи, задачи, ядове все.

До хоризонта, в пролет окъпан

бяла кобила кротко пасе.

 

Рошави, дрипави влачат се дните.

Лаят проблемите – краставо псе.

Божичко, там ми остават очите –

в тая кобила, дето пасе.

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Точно в хубавите неща трябва да ни остават очите, Нинче....
    Ритъмът ми напомня Робърт Бърнс.... Много е хубаво!
  • Хареса ми! Истински стих! Браво, Нина!
Random works
: ??:??