Бяла кобила пасе във полето.
Кротко с опашката пъди мухи.
Нежно и хубаво свети небето.
Къщи навеждат стари стрехи.
Блъска животът лудия тъпан –
грижи, задачи, ядове все.
До хоризонта, в пролет окъпан
бяла кобила кротко пасе.
Рошави, дрипави влачат се дните.
Лаят проблемите – краставо псе.
Божичко, там ми остават очите –
в тая кобила, дето пасе.