***

5.06.2017 г., 0:06 ч.

Поезия » Друга

475 2 2

Бяла кобила пасе във полето.

Кротко с опашката пъди мухи.

Нежно и хубаво свети небето.

Къщи навеждат стари стрехи.

Блъска животът лудия тъпан –

грижи, задачи, ядове все.

До хоризонта, в пролет окъпан

бяла кобила кротко пасе.

Рошави, дрипави влачат се дните.

Лаят проблемите – краставо псе.

Божичко, там ми остават очите –

в тая кобила, дето пасе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

arina-rus (Арина)

2017-06-06T22:26:08+03:00

Точно в хубавите неща трябва да ни остават очите, Нинче....
Ритъмът ми напомня Робърт Бърнс.... Много е хубаво!
Самира (Катерина)

2017-06-05T13:41:46+03:00

Хареса ми! Истински стих! Браво, Нина!