laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
5 июн. 2017 г., 00:06

*** 

  Поэзия » Другая
476 2 2

Бяла кобила пасе във полето.

Кротко с опашката пъди мухи.

Нежно и хубаво свети небето.

Къщи навеждат стари стрехи.

 

Блъска животът лудия тъпан –

грижи, задачи, ядове все.

До хоризонта, в пролет окъпан

бяла кобила кротко пасе.

 

Рошави, дрипави влачат се дните.

Лаят проблемите – краставо псе.

Божичко, там ми остават очите –

в тая кобила, дето пасе.

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно в хубавите неща трябва да ни остават очите, Нинче....
    Ритъмът ми напомня Робърт Бърнс.... Много е хубаво!
  • Хареса ми! Истински стих! Браво, Нина!
Предложения
: ??:??