*****
Все още е зима и тебе прегръщам,
и виждам във лунния сняг.
Оглеждам се в преспи, които поглъщат
последния пламък без грях.
По ивица бяла - оставени стъпки -
на спомена, тръгнал от нас...
Забравил да вземе последните пъпки
от обич в прощалния час.
А те - зверовете - от глад вълчи стенат
и дебнат за късче живот.
Защо не обичат и те като тебе,
а грабят от лунна любов?!
Не тръгвай - върни се! С очите си честни
в душата ми крехка поспри.
Лъжа е. Не вярвай! От тебе ще вземат...
А аз ще ти дам! Остани.
Все още е зима и тебе прегръщам
измръзнала в хищния сън.
Снежинки ме будят. Поглеждам - до мен си!
А вълците вият навън.
© Цветето Б. All rights reserved.
