...
Отворената за красота душа е свободна...
Пурпурните ивици дъждовни
обикалят из кристални локви,
пръстите им вече са свободни
и разрошват мислите ми мокри.
Подмамват ги на гоненица весела
и изчезват с тях зад някой облак,
топлина в очите си донесли са
и я ръсят над вечерен полъх.
Все по-ниско слизат нощите
и се губят всички разстояния,
желанията - вече ходещи -
се срещат с оживели състояния.
Поникнали от влажното очакване,
по покривите скитат сънища,
чудеса и тайни за отгатване
се връщат от далечни пътища.
© Славяна All rights reserved.
