Jul 23, 2010, 12:26 PM

***

  Poetry » Other
651 0 0

... обувки прашни,
раница, все още стегната,
готови да потеглят пак -
не ми се връща в обикновеността...

... разглеждам снимки и печати -
трофеи от едно пътуване -
ще ги споделя, дори ще се изфукам с тях...

но спомените си остават лично мои,
емоциите - непокътнати в душата ми,
ще спестя на другите...

Довиждане, моя истинска същност!
Нахлузвам маската, по-прозрачна от всякога,
и се потапям в ежедневието...

 

(24 август, 2009)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...