А аз не искам да умирам
В ноща на свети Яков*,
когато пак с любов те чаках,
пред името ми сложи кръст.
Не каза дума, даже не заплака.
“На двата стола от твоята градина”
тялото ми още топло го положи,
ръцете скръсти и здраво ги завърза,
за да свикнат, за тебе да не пишат.
Вместо парички, сложи обиците,
за Коледа които купих,
със тях очите ми затвори, ...