May 9, 2009, 9:00 PM

А аз не искам да умирам

  Poetry » Love
1.4K 0 12

 

 

 

  А аз не искам да умирам

 

В ноща на свети Яков*,

когато пак с любов те чаках,

пред името ми сложи кръст.

Не каза дума, даже не заплака.

 

“На двата стола от твоята градина”

 тялото ми още топло го положи,

ръцете  скръсти и здраво ги завърза,

за да свикнат,  за тебе да не пишат.

 

Вместо парички, сложи обиците,

за Коледа които купих,

със тях очите ми затвори,

след тебе повече да не поглеждам.

 

Отнякъде далеч се чу камбана -

тогава бързо се прекръсти,

 свещичка  пъхна  ми в ръцете

и за Любовта ни я запали.

 

Покри ме нежно със савана,

наведе се.   Не ме целуна.

Отиде си.  Дори не се обърна.

А аз не искам да умирам...

 

2009-05-09

 

* ноща на свети Яков  30 април

 според Българската православна църква.

 

 

 

 

            


              Свети Яков Стари от Рембранд 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без любов човек е като мъртъв - не умирай - прекрасен стих!
  • !!!
    Няма смърт, щом човек е Любов!
    Не умирай, пиши, красива е поезията ти и силна!
    поздрав!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Ако няма мъничко тъга няма да е истинско

    anahid (Анахид Чальовска) - Благодаря. Не зная до колко е силен стихът, но чувствата и това което ме накара да го напиша си бяха 8-ма степен по Рихтер. Всичко в мен и около мен се люлееше.

    Andromaha (Белла ) - Болката от несподелената любов...Единственият начин да я преодолеем е като я превърнем в нещо красиво

    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН ) - Когато любовта е споделена Аластор е нежен и любещ дух на самотата...

    Но несподелената любов го превръща в демон изкусител /при Есхил/, който прелъстявайки - наказва за "греха" и всяко отмъщение предизвиква нов "грях" и следва ново отмъщение... Нямах намерение да го публикувам, защото е жестоко, но "демонът - графоман" надделя и утре ще видите "Романс за несподелената любов"
  • много тъжно и много красиво,Аластор...
  • Много силен стих, Аластор! Оригинален както винаги...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...