... А аз ще те последвам... Боса...
И тази нощ сънят избяга
и чувам някой тихо плаче,
трепереща отвън на прага,
любов, измръзнало сираче.
Ела седни и постопли се,
от спомени ти шия дреха.
Пий топъл чай, развесели се!
И песен тиха – за утеха.
Спомни си как със тебе млади
и дръзки безобразно смели,
горяхме вещерски на клади,
със смях табутата презрели.
Аз остарях, а ти смали се.
В очите ти гори въпроса.
Уших ти дреха, наметни се,
а аз ще те последвам... Боса...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
