А бреговете настръхват от пясъчни замъци...
Тишина и спокойствие царят във душата ми.
Навярно старея...
Тишина и спокойствие - напук на пияния вятър -
като при мъртво вълнение.
Знам, че кратко живеят всички пясъчни замъци...
Знам - че кратко живеем...
Рушим се от грижи и смях...
Рушат се в деня, в който са съградени...
Много кули по своя път построих...
От пясък и въздух, и воля.
Неочаквана вечер много от тях разруши...
Много паднаха от вградени болести.
И днес шепите ми - като сестри -
стъкленици на часовник със пясък,
са готови да започнат даже в зори
строеж на крепост - всякаква.
Лудее тайно морето сега
и дърпа,дърпа краката ми...
Деца и възрастни неуморно градят...
Мечти навярно извайват?!
Черен пиратски флаг
самотна - разпъва, разпъва душата...
При мъртво вълнение -
акулите дебнат, не спят...
А бреговете настръхват от пясъчни замъци...
© Красимир Чернев All rights reserved.
