А голотата никак не е лесна
Ти знаеш...
... има безпричинни следствия,
когато се разпърхат пеперуди...
Със утрото, до кръв взаимосвързани,
и залеза - изгряват изумруди..
... и сънищата будят недозрели
камбанени езици незабравени,
на върховете крият оцелели -
недообрани ябълки за пазвите...
а там е пълно - в пазвата - и тясно:
събличаш я до кръв изнемощяла,
и хълцайки по вените си бясно -
разголено животът се надява...
Единствен миг, когото да отгърнеш -
не стискаш ли във шепите си сенки?
излитат... после пак ще се обърнеш -
посоките ще станат на пътеки...
И с устните си нямо ще се луташ...
днес истината - става все по-честна,
а думите, с които ще прегърнеш
след голотата... няма да са лесни..
И в бялото на пърхащо безвремие
прах снежен ще се сурне в битието
и проходи додето още кретат -
ще литне със плещùте ти небето...
© Нели Господинова All rights reserved.
