А как го мога! Ах, как го мога!...
От мен слуга на любовта не става -
ни ангели, ни дяволи ме изтърпяват,
за ангелите съм непоносимо жива,
а дяволите пък ме смятат за безумно дива.
Надничат във душата ми половинчато,
рогати и пернАти ме обичат -
желаят ме, когато съм щастлива,
когато съм нещастна вдън земя се скриват.
От дявола съм по-рогата,
от ангелите – по-крилата.
Привлича ги игривата ми женска сила,
която пада винаги като лавина.
И даже ръкопляскат до прехласване,
докато падам върху им с гръм и трясък.
А как го мога! Ах, как го мога!...
Със дяволската сила на жена-поет!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Можеш го!
