А си мислиш,че е лесно
А си мислиш, че е лесно
всеки ден да ти коства сили
и всяка нощ да е безсънна.
Мислиш, че е лесно
във всяка минута да се бориш
и мускулите ти да са изтощени,
да знаеш, че не могат вече,
но да продължаваш...
Да продължаваш да се стремиш,
да надвиваш обстоятелствата,
да отстояваш себе си,
да си различен, но самотен,
да се противиш на еднаквото,
на всички, които не те признават.
Но да не ги отричаш...
Мислиш, че е лесно?
Живял ли си така?
Потискал ли си болките?
Крил ли си разочарованията, лъжите?
Таил ли си ги толкова дълбоко,
толкова навътре във душата,
на толкоз скрито място,
което никой не познава,
дори и самият ти...
Познаваш ли тъгата,
молеща те да я споделиш?
И пращал ли си я толкова далеч,
крещейки й, че е нежелана,
като в същото време на лицето ти
грее с фалшивия си блясък
една усмивка, неестествена,
но толкоз отиграна...
толкоз често използвана за параван,
който да прикрива тъмнината в теб?
Чувствал ли си се използван?
Използван за клоун, за безплатно забавление,
а после захвърлен като ненужна вещ
заедно с чувствата и нуждите ти...
Бил ли разиграван и отречен,
бил ли си чужд за другите,
бил ли си или не си?
Кажи, но моля те да бъдеш честен,
защото лъжите станаха много,
прекалено много даже,
а истината - тя е рядкост вече...
© Илияна All rights reserved.
