feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
Jan 18, 2008, 8:35 AM

А споменът за теб трепери...

  Poetry » Love
1.2K 0 35

Да бъда твоя синеока

и светла обич исках.

Към тебе литнах нависоко,

а бил си ти на ниско...

 

Разминахме се безнадеждно.

И никой не отстъпи.

Боли от недарена нежност

и от убита тръпка...

 

А споменът за теб трепери

като врабче през зима.

Ще трябва май да му намеря

трохи - да не загине...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0