А теб те няма...
А ТЕБ ТЕ НЯМА...
Ти бе звукът на моята цигулка,
клавишите на моето пиано,
искреше като мъничка светулка,
изпълваше сърцето ми голямо...
Ти бе цветът във моите картини,
и всеки стих на тебе посветих,
за тебе пеех песните любими...
Раздавах се, усмихвах се, творих...
За теб родена бях, за да ме грееш,
когато вън е тъмно и студено
и в люлката си ти да ме люлееш,
и да летя в мечтите си блажено.
Но всяка тъй желана красота
не може да остане дълготрайна -
увяхва, като пролетни цветя,
премине ли през тях сланата ранна...
Кой казваше, че трябва да ти вярвам?
Че няма да си тръгнеш ти от мен?
Събуждам се, ала не те заварвам
в изпълнения ми с Надежда ден...
Не ми остана нищичко след теб...
Превърнах се във тъжна поетеса.
Имах сърце, сега е късче лед.
Романтиката и страстта къде са?
Не моля вече Бога за услуги
и Дяволът от мене се отрече.
Навън е пълно с хора... Но са други!
А теб те няма... Теб те няма вече!
За теб родена бях, за да те имам...
Да вярвам в твойта чиста красота.
Тъгата от лицето да изтривам...
Да ме изпълваш с нежна топлина...
А днес седя на пустия си бряг,
посрещам тихо всеки изгрев нов,
животът ми не спира своя бяг...
Но теб те няма... Няма те, Любов!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
