Avis (Павлина Соколова)
362 968
9.04.2012 г., 12:30 ч.

А теб те няма... 

  Поезия
1714 0 5

А ТЕБ ТЕ НЯМА...

Ти бе звукът на моята цигулка,
клавишите на моето пиано,
искреше като мъничка светулка,
изпълваше сърцето ми голямо...

Ти бе цветът във моите картини,
и всеки стих на тебе посветих,
за тебе пеех песните любими...
Раздавах се, усмихвах се, творих...

За теб родена бях, за да ме грееш,
когато вън е тъмно и студено
и в люлката си ти да ме люлееш,
и да летя в мечтите си блажено.

Но всяка тъй желана красота
не може да остане дълготрайна -
увяхва, като пролетни цветя,
премине ли през тях сланата ранна...

Кой казваше, че трябва да ти вярвам?
Че няма да си тръгнеш ти от мен?
Събуждам се, ала не те заварвам
в изпълнения ми с Надежда ден...

Не ми остана нищичко след теб...
Превърнах се във тъжна поетеса.
Имах сърце, сега е късче лед.
Романтиката и страстта къде са?

Не моля вече Бога за услуги
и Дяволът от мене се отрече.
Навън е пълно с хора... Но са други!
А теб те няма... Теб те няма вече!

За теб родена бях, за да те имам...
Да вярвам в твойта чиста красота.
Тъгата от лицето да изтривам...
Да ме изпълваш с нежна топлина...

А днес седя на пустия си бряг,
посрещам тихо всеки изгрев нов,
животът ми не спира своя бяг...
Но теб те няма... Няма те, Любов!

Павлина Соколова


© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??