Позна ли ме?
Защото аз съм другата.
Не тази, дето ти си я измисли -
безкрайно преданата, влюбената,
лудата,
затворена във проза, в стих
и... листи.
И затова така се разминаваме.
Е, може да се срещнем
в друго време.
А няма и какво да си прощаваме,
когато сме
до болка съвършени.
Аз, истинската,
съм така далече,
дали изобщо отбеляза факта?
Ей тъй, за малко
се отбивам вече.
А ти... а ти дори не си ме чакал.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
