Когато вечер над гората
полъхне повеят несмел
и трепне, като лист тъгата
по рицаря от моя сън...
Гръдта ми сякаш с остър трън
пробожда я нощта навън,
а в блясък къпе се луната...
Любов - тъй тъжно непозната
в ума ми той с цветя е вплел,
вървя към него - в необята,
но няма за скръбта ми лек...
Освен да падна в миг нелек ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up