Mar 17, 2020, 9:33 PM

А в блясък къпе се луната 

  Poetry » Love
699 9 18
Когато вечер над гората
полъхне повеят несмел
и трепне, като лист тъгата
по рицаря от моя сън...
Гръдта ми сякаш с остър трън
пробожда я нощта навън,
а в блясък къпе се луната...
Любов - тъй тъжно непозната
в ума ми той с цветя е вплел,
вървя към него - в необята,
но няма за скръбта ми лек...
Освен да падна в миг нелек ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова All rights reserved.

Random works
: ??:??