А вчера ли?
Кога ще съм с тебе, не зная.
Кога ще се събудя в твойта постеля?
Ще мине и поредната неделя -
ще можем ли с теб да сме отново?
Задавам си за сетен път въпросите,
без право да получа отговор.
Оставам пак с надеждата си, босата,
и с мисълта, че скоро пак до тебе ще заспя.
А вчера ли? Не исках да те будя рано, в утрото,
и питам се – дали изобщо трябваше да те предвиждам?!
Застава като буца в гърлото,
раздялата, която… ненавиждам!
Ще ме оставиш пак от теб да си отида.
Ще тръгна, без да се обръщам.
С надеждата отново да те имам,
и утре… когато пак ще се прегръщаме.
20 декември 2007
© Нели All rights reserved.
