Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом,
светъл димен, пак спомен чертае...
Да ти звънна ли? Няма пък! Сепвам се щом,
загорчи ми танинът, накрая.
В тънкостенната чаша, гласът отзвъня
и затръшна пак вятър небето.
Сама, луда и малко пияна жена...
А вината е на кабернето.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Танче, благодаря, за вдъхновението! Обичам ви!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
