Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом,
светъл димен, пак спомен чертае...
Да ти звънна ли? Няма пък! Сепвам се щом,
загорчи ми танинът, накрая.
В тънкостенната чаша, гласът отзвъня
и затръшна пак вятър небето.
Сама, луда и малко пияна жена...
А вината е на кабернето.