А времето заспива... (Отвъд звездите има ли небе?...)
А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе?
Или е просто някак
тъмносиньо
в притихналото
пламъчно море,
изстинало във мрака
на камините...
И счупиха се всички
ветропоказатели.
Ръцете им са
празни.
Вледенени.
Протягат се към
мòстове изгубени,
но все не идва
краят
на вселените.
Със прòрезни парчета
безнаказаност
сама залепям
спуканите
длани.
Кърви по мене
впримчена
умората
и шепоти безлунно
се търкалят...
Мъждукащата бледа
светлина
разлива се
във пулса на забързани
часовници.
А изпод крачките ни
стъпканото
време
сълза проронва
и заспива...
в себе си...
http://www.vbox7.com/play:fd042a29
© Елмира Митева All rights reserved.
