А жив ли е той?
Щастливи – мъртвите не помнят.
Щастливи – мъртвите мълчат..
Николай Искъров
Там, храстите са вече пусти,
а самодивите са мит.
Врани на ята се спускат
да се превърнат в черен щит
и изнемогват от молитви
поизбледнелите звезди,
Луната – спомените хруска,
студено с вятъра мълчи.
Тревата в бримка здрава стяга
душата на един поет,
приел роднинската забрава
от ненаписан свой куплет.
Две псета се ръмжат сърдити
пред разграденият въпрос:
Кому е нужен мъртъв зрител,
щом няма жив, очакван гост?
И пустота навред немее
в затвореният с мъртви парк,
а паметниците се смеят
с изящен и накъсан грак.
Едничък надписът бледнее
с вдълбани букви и черти,
че тук умрял е да живее
един поет с безброй мечти….
© Валентин Йорданов All rights reserved. ✍️ No AI Used
