* * *
тих вятър пее
между брезите
влакът пори
студения въздух
сиви гълъби кълват
парчета хляб
малка дама
тича по тротоара
вълните не стихват
над прибоя
тротоарите шептят
тихата си песен
кости се белеят
в пъстрия мавзолей
няма сянка
под плода на черешата
златни бижута
и тихи очи видях
в мола
роса капе
от меката трева
леко спи
младият герой
меки пари
шумолят на пазара
две книги спят
върху рафта
падна сянка
около старото дърво
самолетът разпори
мокрия въздух
малки хора
жужат в синевата
сладко спи
мокрото момиче
белият прах
се взира в носа му
топъл дъжд
и меки мисли
© Нико Ников All rights reserved.
