Есенни софийски улици.
Привечер.
Карам колелото си.
Кой съм с точност - не зная.
Улиците кърпят моята идентичност.
В замяна усещания им давам,
отронвам частици от страст
с нарушена цялост
и пестеливо ги разпръсквам
в светложълтата привечер
на софийските улици.
© Фабер All rights reserved.
Привет! Музикален поздрав за йосифова: "Пуста аутострада....."
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
