Aug 1, 2008, 11:28 PM

* * *

  Poetry
882 0 1

в картината прашна


когато се взираш, можеш да видиш лик или два.

в книгата стара

когато прочетеш, можеш да се сетиш за лице или лица.

в телевизора когато се вгледаш, можеш да видиш познати хора.

в сърцето ми

когато се вмъкнеш, можеш да видиш единствено любовта ми към теб.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Норшаян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта винаги е стимул за стихове или други изображения или послания!
    Ама Калина, извини ме, но това не е поезия а свободно изразени мисли!
    Четат те, момиче!
    Лека нощ!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...