От името, дочуто през нощта,
настръхваше той някак безпричинно,
тя бе Антоанет дьо Валоа -
красавица, зачената в невинност.
За първи път на бала я видя -
прекрасна, като бяла пеперуда
с очи като цвета на изумруда
и с още други две, о, небеса!
Служител на Всевишния бе той,
смирен, послушен,
верен чак до гроба,
ала съдбата хич не бе добра ...